София е прекрасен град.
Както като е топло, така и като е мокро и капещо. 
Листата са червено-жълто-оранженикави с кафеникаво-канелени нишки и приятен аромат на изсъхнала шума. А най-хубави са златистите, които си правят постелчица под дървото, от което произхождат.


Нещо подобно, но без чимширчетата в дъното на снимката

Да, есента като цяло е много симпатичен и уютен сезон и цялата шарения ми пълни душата. Скоро ще я снимам и ще кача вси-и-чко (което си струва да се гледа).
Още по-приятно е да се прибереш след дъжда, да поседнеш и да изпиеш един (почти) горещ чай с аромат на канела и да изгризеш 3-4 ябълки. Но всяка да е с различен цвят - жълта, зелена и червена.

Друго приятно нещо е да прочетеш книжка на немски - детска, за която се разказва за момче и момиче - червенокос и тъмнокожа, които чупят съдове и искат да играят в килера (на какво не се пояснява?), но вместо това мятат чадъри из локвите.

Искам да имам котка - сивя и с жълти очи. Такава, която да ми се подмазва, за да й давам аншоа, но тайно да ме харесва и без рибата. Козината й би била много приятна на пипане. Почти като пуловер след баня с Lenor.

Да се върнем на темата. Уютно е и пантофите са добър помощник в борбата с лекия домашен хлад. Да се омоташ в удобни дрехи и да гледаш далечни хоризонти, които искаш да достигнеш някъде, някога с влака или самолета. Но преди това да видиш в главата си гора от падащи листа.
Ехх... Есен.