Пътят на живота

    Докато си поставяме цели и кроим планове, неусетно вървим по един дълъг път. Понякога с бодра крачка, понякога едва пълзейки. Пътят е прокопан наскоро, но има участъци, по които е много лесно да се върви, защото някой ги е извървявал преди нас. Има моменти, в които се спускаме надолу, друг път се катерим с помощта на специални въжета и на силната си воля.

    От време на време срещаме и други хора. Поздравяваме ги, някои дори се присъединяват към нашето пътешествие и остават дълги, дълги години с нас. Те се превръщат в част от нашия път и ние свикваме с тях. Често един от нас изостава, но друг търпеливо го изчаква. При трудност му подава ръка и му помага да се изкачи. Кръстопътищата са тези, които ни показват до колко маршрутите с нашите приятели са съвместими.

    Случва се някой да тръгне по странична пътека и никога повече да го видим. Но много от тези пътеки водят до други, които по най-неочаквано време се съединяват с главния път. Дори и да имаме дестинация, към която да сме се устремили, пътят е толкова прекрасен, че не можем да не поспираме и да се наслаждаваме. Дори да правим и по някоя друга снимка. Все пак, знае ли се дали ще има втора възможност да го вървим? Встрани се намират безбройни красоти, заради които няма как да не поостанем и да ги погледаме. Хиляди цветя ароматизират по-силно от най-скъпия парфюм въздуха и изрисуват пейзажа. Бананово жълто, загадъчно лилаво, бонбонено розово, яркозелено, аленочервено, синьо като аквамарин, невинно бяло.

    А над поляните се вижда небосвода, бездънен и сияен. Слънцето гордо стои на трона си и ни изпраща поздрави по лъчите си, с които ни топли и осветява. Дори и да се скрива понякога, зная, че винаги ще се покаже отново. Понякога облаците около него са тъжни и изваляват поройни дъждове. Но знае ли човек - това може да са сълзи от щастие. Те ни измокрят, но пък удължават живота на всички стръкчета, цветчета, храсти и вековни дървета. Не е ли тук като в приказка? Защо не могат и всички останали да възприемат това кътче като райско? Защо вместо кристалните води в езерата виждат прахоляка под краката си?

    Вместо песента на птиците чуват яростното свистене на вятъра, което предвещава буря. Вместо нежното погалване на Слънцето, обръщат внимание на зачервяванията, които оставя по кожата? Почакай, огледай се, това е пътят на живота, неподправен, величествен. Често ни поставя на изпитания, но не са ли точно изпитанията тези, които ни карат да оценим спокойствието? Ако по света не съществуваше нищо лошо, как тогава щяхме да различаваме хубавото?